Страната на демокрадците.
Има една страна. По конституция тя е република с представителна демокрация. Но представителна демокрация, която Жан-Жак Русо нарича „изборна аристокрация“ още през 18 век .
Демокрацията според Платон е напредничава обществена система, където управляват управляваните. Повече от двадесет и три века след Платон, обаче, управляващите така са се усъвършенствали, че от управлението на управляваните не е останало почти нищо. Сега управниците сами призовават за контрол на властта с ясното съзнание, че последната дума е тяхна и те ще направят това, което смятат за нужно. А то не е нищо друго, освен да защитят собствените си интереси. Затова на протестиращите понякога може да се подхвърли нещичко като "победа", но точно толкова, колкото да се потуши напрежението. Този ход е като планираните "провали" на наркотрафикантите - набутват някое "муле" съзнателно в ръцете на полицията за да си отворят път за по-голяма печалба.
Но да се управляват управляващите в наше време е утопия!
Равенството е основна характеристика в теорията на демокрацията. Колко равни са днешните граждани пред закона - как разследват и съдят обикновените хора и как властимащите? Доколко равен е стартът ни в живота? На теория всеки има право да избира и да бъде избиран. Но доколко свободен е този избор, след като партийните централи редят листите? И справедливо ли е държавата да се управлява от партия, която не е получила доверието на поне половината от имащите право на глас? Не е ли задължително това за президента, областния управител, общинския и местния кмет?
По един или друг начин в процеса на демократичното си развитие всяка страна достига етап, в който се оформя богата върхушка, която поема в ръцете си властта и се разпорежда с живота и съдбата на хората.
Понеже алчността ни е генетично заложена неизбежно малката група на управляващите прилага отдавна доказаните методи за лично облагодетелстване. Най-късият, и затова най-често срещаният, път за забогатяване е кражбата. Сега това действие е префинено и се прави по законен начин /нали управляващите коват законите!/ чрез държавата с данъци, налози, такси и какво ли още не. Отдавна се знае кое е по-добре - да вземеш от сто човека по малко или от един много? Стремежът е към тези пари - кой да управлява огромните финансови и материални активи, създадени от народа. При разпределянето им се намесват лобизмът, появява се корупцията и се пренебрегват текущите и дългосрочните интереси на държавата и хората. Властта раздава пари, доходоносни постове, висши звания, обществени поръчки... на близки, роднини, съпартийци, подставени лица, кухи фирми... Назначенията на "калинки", чиито образование, квалификация и качества не отговарят на заеманата длъжност, но се ползват от богатата държавна софра в теорията на демокрацията е известно като непотизъм. Ако тази прослойка управлява достатъчно дълго демокрацията става илюзорна, служи само за прикриване на недъзите на управлението и се изражда в клептокрация.
С богат набор от методи клептократичните управници се изплъзват от контрола на представителните органи и техните избиратели. Разпореждат се с държавните пари като със свои, водят вътрешна и външна политика, с която се опитват да запазят статуквото възможно най-дълго. Натрупаните богатства харчат потънали в разкош, превръщат в луксозни стоки, купуват дълготрайни активи, прехвърлят в чуждестранни банки и офшорни зони - осигуряват своя и на наследниците си охолен живот дори и да не са на власт.
Клептокрацията е критерий за оценка до каква точка на разпад е достигнала една нация, когато икономика ѝ зависи от външни инвестиции, а вътрешната търговия - от импорта на потребителски стоки. При това, в тази разпадаща се страна, да се разчита на внос от други държави не е следствие от изчерпването на природните ѝ ресурси.
Такава страна все още съществува. Ако разгледате политическата карта на света ще я откриете на западния бряг на Черно море.
Все още.
Димитър Колев
Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила
на Закона за авторското право и сродните му права.
Няма коментари:
Публикуване на коментар