Удивително е как понякога събитията се редят така, че на човек му е трудно да реши дали са логически предопределени или резултат от случайно стечение на обстоятелства.
С Христо Марчев се запознахме в казармата и приятелството ни продължи до уволнението. След 1989 г. синът му се набъркал в политиката и на предишните избори партията му го праща да се бори за депутатско място в нашия район. Христо се сетил, че се познаваме и решил да ме посети, с надеждата, че може с нещо да помогна. От тогава изминаха почти четири години – видяхме се, черпихме се, говорихме. Аз с политика не се занимавам, на другия ден той си тръгна и… пак се забравихме. До днес, когато един спомен от далечното ми детство натрапчиво се завърна и не ме оставя на мира.
…На гости съм на баба и на дядо. Измъквам се от леглото и нямам търпение да изляза. На село игрите започват рано. За днес имаме уговорка с Гицата, съседско момче със странно име, да ходим на реката.
– Наспа ли се, Васко? Няма ли да ми пожелаеш добро утро? Първо мини да се измиеш! – прегръща ме баба и не спира да ме наставлява. – Закуската ти е на печката, може да е гореща, внимавай да не се изгориш!
Баба Пенка продължава да трака с чиниите и тенджерите в мивката, а аз хвърлям няколко шепи вода на лицето си. Излапвам попарата от прясно мляко с препечен хляб и хуквам навън.
Дядо е седнал на дървено трупче на сянка под ореха. На земята до него е хамута на Пепеляшка. Аз мислех, че името е взето от приказката, която баба ни четеше вечер, докато бяхме малки, но дядо твърди, че е защото магарицата била с пепеляв косъм! Иначе той винаги я нарича на галено Пепа. За което баба недоволства: „Магарицата му Пепа, пък аз съм Пена…” „Ми тя си тегли каручката и мълчи – отвръща дядо. – Пък ти по цял ден бърбориш, човек не може да вземе думата от тебе!”
Излизам от къщи, дядо ми маха да отида при него.
– Гицата от кое време обикаля тука, пък ти спиш! Дръж!
Той ми обяснява как да хвана ощавено парче суха свинска кожа и отрязва от нея с ножа си тясна ивица.
– На такова тънко парче му викаме тасма – повдига я той, оглежда я преценяващо и кима доволен. – Да шиеш с нея е пипкава работа, но става здраво, няма скъсване.
Както винаги, когато е нетърпелив да започне, дядо си плюе на ръцете и слага хамута в скута си. Боде със шилото, прокарва през направения отвор тасмата, пристяга. Аз наблюдавам примигвайки и съвсем забравям игрите. След три-четири бода нещо в ръцете на дядо казва „Пук!”
– Домнезеу мъти сай фут[1]! – не знам какво означава това, но съм чувал дядо да го произнася и друг път. Баба и дядо са родени в Северна Добруджа и понякога си говорят на румънски. – Ай да се не види и направата! – обръща той на български и свежда очи към счупения връх на шилото.
Не сме усетили кога баба и Гицата са дошли при нас.
– Пепел ти на езика, Василе! – Я се чуй какви ги дрънкаш, и то пред децата! Ще ги научиш и тях на твойте попържни!
– Пено! Ами за какво друго са дядовците? – подхилква се той. – Я да ида аз да си взема пилата…
– Уф! – завърта натежалата си снага баба и влиза в къщи. Не личи да е много ядосана.
Гицата сяда на тревата до мен и пита:
– Ще тръгваме ли?
Дядо се връща, застава на колене и подпрял шилото на трупчето започва да пили.
– За да ти върши работа шилото трябва да е твърдо и остро. Инструмент … И като всеки инструмент не се ли ползва редовно закърнява, ръждясва, изгнива и не става за нищо.
Интуитивно усещах, че така подбрани и подредени думите на дядо имат и друг смисъл, за който умът ми не беше дорасъл…
Изведнъж връхлетя жена ми и ме връща в реалността:
– Ела, да видиш! Бързо! Този не е ли синът на твоя познат софиянец?
Тичам! Щом жената каже – няма накъде…
– Да, да! Същият! – казвам, застанал пред телевизора.– Беше кандидат депутат и на предишните избори. Баща му нали идва у нас, не помниш ли? Кореняк софиянец, любопитно му беше как живеят хората по селата. Много обичаше дини, баща му! Разправям му веднъж как едно лято в дядовото село текезесарския бостан роди толкова много дини и пъпеши, че не можаха да ги продадат всичките и за да не се похабят раздаваха по къщите безплатно. Стовариха една каруца дини и бригадира каза, че от дядо не се иска нищо друго, освен да върне семките, догодина пак щели да сеят. На Христо не му се вярваше много. Казах му, че като се уволним ще го заведа на село да се наяде на дини, но той…
– Добре, добре! Разказвал си ми поне десет пъти. Тебе само някой да ти спомене за казарма и почваш… Я, тихо! Да го чуем какво ще ни баламосва …
Добре де! Тихо – тихо! Щом казваш… Аз много не го харесвам този, ама..
– … и не мислете, дами и господа, че като съм се родил софиянец не знам какво става по света – пъне се онзи по телевизора. – Имам предимството пред конкурентите си, че съм живял достатъчно дълго преди и след промените, за да мога да сравнявам.
Ето ви един случай. Минавам покрай някакво село със сина си, виждам край пътя бостан и отбивам. Спрях колата до колиба, покрита със слама. Вързана на кол коза гризе тиква. От колибата изскача рунтаво куче, но вместо да лае, върти опашка дружелюбно. След кучето се показа сънливата физиономия на пазача. Попитах го продават ли дини. Без да ми отговори той откъсна една, едра такава, претегли я на кантара и ми вика:
– Дай два лева!
На магазина тази диня да струва най-много петдесет стотинки! Та, искам дебело да подчертая, дами и господа, че корупцията не е измислена от нас, демократите.
Но това не е всичко! Платих аз динята, няма да се скъпя, заради детето… А пазачът вади един голям нож, сряза динята, както си е на кантара и вика:
– Яжте!
– Ама защо тук? – питам.
– Защото трябва да върнете семките, водят ми се на отчет.
– Но нали я платих, със семките!
– Платил-неплатил – това е положението. Ако ще ядете – яжте, ако не – давам я на козата! И без това след един час, в тая жега, ще вкисне съвсем...
– Василе! И ти добре ги редиш, ама тоя по-хубаво лъже от тебе!
„Ето ви още един случай от онова време...” – чувам от телевизора.
– Жена! – скочих от фотьойла. – Хващам се на бас, че ей тоя тарикат, дето село не е помирисвал, сега ще вземе да бръщолеви за дядовата Пепеляшка.
– Защо пък за нея?
– Защото и тая история с хамута на Пепа, както дядо я наричаше, съм я разправял на баща му! Усили малко!
„…Та вторият случай е с един старец – гърми телевизора. – На него му помогнах да зашие…”
Тук токът спря, телевизорът угасна и не можахме да разберем какво синът на моя познат е шил с клетия старец.
Забравих да кажа, че от снощи при нас духа силен вятър, на разсъмване заваля сняг, затрупа улици и пътища, блокира движението, изпочупи сума ти клони, цели дървета паднаха, обявиха бедствено положение, та сигурно затова спря тока, и водата спря. Обаче ще ги оправят…
