Хората
не се страхуват от смъртта,
а от това, че ще изгубят живота си.
Въздухът беше тежък и му пречеше да диша. Слабото, прилично на изсъхнала вейка тяло се губеше в завивките на леглото. Замъгленото му зрение сливаше тавана със стените в безкрайна равнина без хоризонт. Някой се надвеси над него и засенчи светлината от прозореца. Повдигна ръката му, задържа дланта му и каза нещо някому. След минута се отдалечи като призрачен силует. Шумът на отдалечаващите се стъпки глъхнеше в съзвучие с ударите на сърцето му. Електрическият ключ щракна, лампата угасна. Белият таван изчезна и тъмнината го погълна. Остана сам.
„Не съм чувал – помисли си той – за птици, с повече от едно гнездо, но знам не един човек с по няколко къщи безброй други притежания. Вероятно затова, в отлика от хората, за птиците имат крилат крила и могат да летят.
Аз от като съм се е родил търся път към звездите, но и досега не съм го открил. Може пък в този миг да съм се запътил натам… Ще се разделя с материалният свят и за мен той ще престане да съществува завинаги. Няма да са много хората, които ще научат за последния ми полет. Повечето от тези, които биха се заинтересовали от такова незначително събитие вече не са между живите. Но се надявам децата и внуците ми да пренесат в бъдещето поне частица от мен.
Сега, когато душата ми се сбогува с тялото, ми се ще остатъците от съзнание в умиращият ми мозък да проследят кадри не от преживяното, а от бъдещето. Искам да знам как ще тече времето, в което няма да ме има и къде отиват мечтите, които не можах да осъществя. Искам да знам как ще живеят обичните ми същества и хората, които бих могъл да срещна след своята кончина. Да проумея как така, след като ги има, за мен няма да съществуват ни изгрев, ни залез, ни ден и нощ, ни цветя и дървета, ни дъжд и сняг, ни слънце, ни луна… И синьото небе, и плодовете, и ароматите на окръжаващата ме природата, и нейната красота и хармония. Как така ще изчезне приспивната песен на мама, и грубата милувка на тате, и босоногото ми детство? И въздишките по най-красивото момиче на земята, и всеотдайната любов на жена ми, и неповторимото чувство да съм съпруг и баща? Как така с мен ще изчезнат в нищото всички спомени? Как така!?
Димитър Колев
Няма коментари:
Публикуване на коментар