вторник, 16 ноември 2021 г.

Минорно

Времето тече през нас, оставя своя неизлечим отпечатък и скъсява пътя ни до бъдещето, докато кроим оптимистични планове, които рядко се сбъдват. Вероятно затова, като утешение, са ни дадени мечтите.

Димитър Колев



Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила 

на Закона за авторското право и сродните му права.

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)
  • Очерк за селото на края на света
    ЗАБРАВЕНОТО СЕЛО Главната улица Райнино Област:   Разград Община:   Исперих Геогр. ширина:  43.7999992 Геогр. дължина:  26.8169...
  • Блян
                            „Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя д...
  • Изселница
      С преклонение пред българите от Северна Добруджа, чийто живот се преобръща с Крайовската спогодба между Румъния и България от 7 септ...
  • ТРИПТИХ Утринни пътеки 3
    3.                    В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите праз...
  • Катърите на дядо Станко
    Героите и събитията в този разказ са изцяло плод на въображението. Първо да ти кажа - от гагаузите съм. Не знам как точно е станал...

Търсене в този блог

Книги на Димитър Колев

1. По границата  - сборник разкази.      Мека корица, 237 страници, цена 16 лв, ISBN, Издателство Колбис, София 2022 г. Разкази за живота по...