четвъртък, 28 октомври 2021 г.

БАБО, КАК ДА ТИ ГО КАЖА?

–  Ало! Здравей, Андри!

– Здрасти, бабо.

– Как се справяш в училище?

– Ами... добре - отговаря Андрей, но така, че гласът му едва се чува. - И оценките ми са добри...

– А опознахте ли се вече, имаш ли си приятели?

– О, да! И момчета, и момичета! Да ти кажа, бабо, аз много си обичам училището -  оживява се Андрей. - Животът ми там е любов. Аз харесвам Яница от нашия клас, а Лора, от IVª харесва мен. Те, двете, обаче не си говорят, защото Лора казала, че ще ми направи магия.

– Магия ли? Каква магия! Ти си умно момче и не, не бива да вярваш на такива глупости.

– Аз не че вярвам, но се страхувам да не стане така, че повече да не харесвам Яница.

– Не, не! Магии има само в приказките. Не се притеснявай! А и Коледа наближава. Нали ще ни дойдеш на гости през ваканцията?

– Да, мама и тате казаха, че ще ме доведат.

– Андри, нали знаеш, през зимата не можем много да излизаме навън - студено е и...

– Да, знам.

– ...затова донеси някаква игра от твоите. Когато не сме навън ще си играем вкъщи.

– Бабо…  ще донеса аз, но… Бабо!

– Какво, не можеш да избереш ли?

– Не! избрал съм аз, но...Бабо! Чакай, нещо ми прекъсва телефона... Как да ти го кажа... Ще донеса една игра, много интересна, обаче...  бабо! Вие с дядо сте малко поостарели и ще ви е трудно да си играете с нея.

На Бъдни вечер цялата фамилия се събира, Андрей носи въпросната игра. Всички се включват в приготвянето на ястията, нареждат ги и сядат на трапезата. Андрей няма търпение:

– Бабо, хайде да поиграем!

– Не сега! Сега трябва да сме седнали на масата заедно и да не ставаме, защото...

– Добре де, ако някой позвъни на вратата как ще му отворим?

– Ще ходим приведени, за да родят житата много зрънца и да има хляб за всички хора... По-добре дядо да ти обясни.

– Я да оставим на мира караконджулите… - включва се дядо му. – Андри, ти знаеш ли, че тази вечер е вълшебна и може още сега да научиш името на момичето, за което ще се ожениш като пораснеш?

– Как?

– Ще станеш от празничната трапеза, но тайно, не трябва никой да те забележи! Ще излезеш навън и ще слушаш какво си говорят хората. Ако чуеш, че първото произнесено име на момиче  е това на Яница тя ще бъде…

– Това няма как да стане! – прекъсва го Андрей.

– Защо?

– Защото аз с Яница съм приключил… Тя не е готова за сериозна връзка!

Димитър Колев


Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила 

на Закона за авторското право и сродните му права.

Няма коментари:

Търсене в този блог

Книги на Димитър Колев

1. По границата  - сборник разкази.      Мека корица, 237 страници, цена 16 лв, ISBN, Издателство Колбис, София 2022 г. Разкази за живота по...