Доста години живях в преход от капитализъм към социализъм. Тогава слънцето изгряваше
от изток. Лошото време и то идеше от изток. Например, студът пристигаше със
североизточния вятър и първо заледяваше Силистра, Толбухин и Разград, а после
останалите градове. Като свърши следдеветосептемврийския преход минаха още години
в строителство на развит социализъм. И аха-аха да го приключим и от запад задуха
Вятърът на промяната. С негова помощ разбрахме, че социализЪма сме го развили до
последна степен. Абе, като един ръждив шуруп[1] сме го
развинтили и той падна и пое към небитието.
С две думи сме му таковали такованката на светлото бъдеще. Ясно, според
новото демократично мислене животът ми до тук е бил нищо и никакъв си шуруп, който всеки върти, когато му скимне накъдето
си иска.
Затова
демократите още като пристигнаха смениха шурупа с техен bolt[2]
с обратна резба и казаха: „Досега сте
въртели в погрешна посока. Махаме шурупа и ви даваме bolt.
Ще ви оправим, но вече ще навивате на обратно и ще развивате пазарно стопанство.
Веднага минавате в преход към новата нормалност по линия на обратната резба.” От
тези навий-развий указания аз лично не разбрах
много – например, как като развиваме ще навиваме, ама… май беше обратно.
Обърках се… После излезе, че не само аз съм объркания – след повече от тридесет
години още сме в преход към демокрация, краят му не се вижда и джунглата става
все по-непроходима. Оня, бай Тошовия преход, като свърши и го построихме после развития
социализъм ни казаха, че сме стъпили с
единия крак на него, а с другия крак сме били вече в комунизЪма. Ние тогава
много се ентусиазирахме и почнахме да питаме колко време ще стоим разкрачени.
Тази
подканващо сексуална поза е забелязана на мига от страните на залязващо слънце
и най-вече от тази зад Атлантика. Те си оставили в Берлинската стена достатъчно
наблюдателници и като видяха, че ние сме съгласни прегазиха Желязната завеса и
се настаниха у нас като у тях си. Циклопи като Ричард Ран и отворени „благодетели”
като Джорж Сорос впрегнаха интелект, пари
и нашенци в новия преход. Сигурно е толкова дълъг защото е обратен. Те и
други работи взеха да стават на обратно. Например, сега сняг вали първо във
Видин, Монтана и Благоевград, после в Разград, Силистра и Добрич, слънцето първо
грее София, а после и останалите градове.
Седемдесет
и кусур годишния си живот през отминалия социализъм и сегашния капитализъм един мой връстник събра в няколко
изречения: „Представи си, преди, аз живеех в кръг с определена площ, оградена от
стени, кръгозора ми е ограничен. Сега тези стени са разрушени, кръгозора ми е
до хоризонта, уж съм свободен, а съм вързан с невидими въжета.Те ме държат в
кръг, който рядко е по-голям, обикновено е по-малък от предишния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар