ПО ТЕЛЕФОНА

 

Последното десетилетие на българския социализъм, Разград. Зима е. Телефонът на един от служителите в общинския отдел”Просвета” звъни.

– Ало! Обажда се Симеонка. Георгиев, ти ли си?

– Аз съм.

– Я провери оная хубавица Ванчето защо не се обажда. От кога звъня, а тя не вдига телефона!

– Няма я в стаята си, излязла е. Затова.

– Така ли? Я погледни на закачалката, може да се е върнала.

– На закачалката ли?  Да видя дали не виси на закачалката!?

– Ха-ха-ха! Не бе! Понеже навън е студено, ако е излязла трябва да е облечена с палто… Ха-ха-ха!

– Така ли? Добре! Щом е Ванчето - нямам нищо против. Като се върне ще проверя как е облечена. Само връхното облекло ли те интересува?

– Ама не аз, щото другаря Драгозов пита…

– За кое? За палтото или за бельото?

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила 

на Закона за авторското право и сродните му права