Ген

Така се случи, че проумях всичко, описано по-долу, само в един, съботен ден.

Измъкнах се от леглото тихо, да не събудя Николай. Синът ми спи свит като ембрион. В съня си  е избутал настрани възглавницата и вместо нея е подложил под бузата си длан. Другата му ръка е над главата. Спи също като майка си, отбелязвам. От кухнята се чува  потракване на съдове и шум от течаща вода. Жена ми ме е изпреварила, както винаги.

Постепенно домът ни оживява. Движим се от стая в стая, разминаваме се из коридора, изчакваме се пред банята.  Време е да седнем на масата за закуска. Пара с аромат на липов цвят се вие над чаените чаши. Жена ми вади от фурната димяща баница и я слага пред мен. За да изостря апетита им ще приложа трик, мисля си - ще я срежа на триъгълни парчета, като любимите им пици.

Ножът дращи по дъното на тавата:

– Дядо! - потреперва Марти и ме поглежда укорително.

Забравил съм, че внучката ми не понася стържещия звук на метал върху  емайл - също като майка си. Отказвам се от ножа и вилицата - ще накъсам горещата баница на безформени късове с ръце, както правеше мама в моето детство.

Андрей се храни и по два пъти в минута поглежда през прозореца - нетърпелив е да се присъедини към играещите навън деца.

– Днес съм решил да ви разходя да подишате чист въздух.

Не забелязвам никой от присъстващите да подскача от въодушевление. Внуците с неохота се разделят с телефоните си и се обличат. Андрей се мъчи с връзките на маратонките.  Устните му  са леко разтегнати, устата е полуотворена, очите - присвити.  Така правят всички от нашия  джинс. Означава концентрация и решителност - ще го направя пък!

За средата на март още е доста студено. Тук гората е по-рядка, а пътят прави завой, за да заобиколи малка поляна. На места по нея слънцето е прояло снега и оголило няколко туфи миналогодишна трева. Зад една от тях светлее жълто пламъче на минзухар. Присядаме до него, за да му се порадваме отблизо. С подвити крака,  опрели лакти на колената си подпираме  брадите  си с длани, главите ни почти се докосват. Отдръпвам се назад и се усмихвам.

Някога така клечеше  баща ми.

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила 

на Закона за авторското право и сродните му права