ЛЕФТЕРОВ

Последното десетилетие на българския социализъм.

Учебната година е приключена. Лято е. Варна, курортен комплекс „Дружба“ /сега „Св. св. Константин и Елена“/. Почивна база на ОСНП /Окръжен съвет за народна просвета/ Разград.

По предварително изготвен график през месеците юли и август тук почиват инспектори и служители от ОСНП /най-вече/, директори на училища /някои/, учители /тук-там/. Бунгала, трапезария, кухня, стръмна пътека към морето, плаж. Готвачите са от Окръжно предприятие „Ученически бюфети и столове”. В базата режимът е либерален  - могат да се внасят храни и напитки; може да се храниш на друго, предпочитано от теб място; може и в базата, с предварителна заявка за следващия ден; може да избереш едно, две или три ястия.

Инспекторът по математика Николай Лефтеров се слави в педагогическите среди като отличен математик, всепризнат гастроном и страстен играч на бридж. Той почива тук всяка година, ползва едно и също бунгало. Участва в снабдяването на кухнята с продукти и си е извоювал правото на разпоредител и контрольор в кухнята. Прави го умело, доброволно и безвъзмездно. Почиващите са доволни и никой от началствата не е против тази му роля.

Изтекла е смяната му и едно от почиващите семейства си тръгва. На връщане към Разград е с намерение да посети Плиска и да разгледа паметника „1300 г. България” в Шумен. За да улеснят пътуването си са поръчали суха храна от стола на базата. Менюто за деня е таратор, кашкавал пане и торта. Лефтеров е в стихията си. Той заменя тортата със сухи пасти. Показва и опакова солидно парче кашкавал, килограм домати, две кофички кисело мляко, голяма краставица. Жената е доволна – получава повече отколкото е очаквала.

– Благодаря ти, Лефтеров. Всичко тук е по списък като от рецептурник на „Балкантурист”, с изключение на яйцата.

– Марианче, ако не възразяваш ще ти чукна набързо две яйца и ще получиш панировката.

В Исперих сме.

Обядваме в закусвалнята на автогарата и тръгваме. В училището, което ще проверяваме, се учи на две смени. Николай Лефтеров ще посети  учителя по математика в първия час след обяд.

Преподавателят е млад и за пръв път се вижда с инспектора си. Лефтеров сяда най-отзад на приготвения му стол. Учителят вписва отсъстващите в дневника. После чертае с тебешир отвесна линия и разделя черната дъска на две:

– Пишете в тетрадките си!

Из под пръстите му, във всяка от двете половини, се появява по едно квадратно уравнение.

– Решавайте! Днес ще поставя оценки на четирима от вас. На двама ще проверя тетрадките, а шанса да излязат на дъската имат… номер двадесет и трети Стефан и номер седми Глория.

Учителят, макар назначен от скоро, има репутацията на строг човек, който в часовете си не прави компромиси с нищо и на никого. Гордее се с умението си да ангажира вниманието на учениците. Обляга се на катедрата и се наслаждава на ефекта от методиката си. Двамата на дъската решават, другите са се надвесили над тетрадките си и пишат. Е, има и такива дето гризат химикалките и вероятно за пореден път се заричат, че ако днес отърват двойката…

Настъпилата в класната стая тишина не го изненадва. Чува стържещия звук на тебешира.. От тебешира ли е само? Като че ли има и нещо друго… Преподавателят поглежда към дъската – двамата там изглежда са приключили с решаването на задачите си, отпуснали са ръце и очакват неговата присъда, усмихнати. Да, усмихнати – да не повярваш! Останалите се въртят на чиновете, поглеждат ту назад, ту него и се подхилкват беззвучно в шепи! Това пък какво е? Проследява погледите им и едва успява да удържи напиращия през устата му кикот - с полуотворени очи възпълният Лефтеров седи на стола и похърква.

Учителят по математика търси решение. Трябва да овладее вълнението на класа! Но как да възпре смеха, който заплашва да изригне като вулкан и същевременно да запази авторитета на инспектиращия? Разбира, че бързата му намеса е наложителна, но какви ще са последствията? Явно се е натъкнал на сложна задача от типа система уравнения с много неизвестни. Без да знае как да постъпи тръгва към двамата ученици на черната дъска:

– Да видим до къде сте стигнали…

– Момент! – чува се гласът на инспектора от дъното на класната стая. – Аз имам въпрос към младежа. – Лефтеров става и се отправя към катедрата. – Задачата ти беше да разбереш положителни или отрицателни числа са корените на уравнението. Стефан се казваш, нали? Стефко, можеше ли да установиш знаците на корените на това уравнение без да го решаваш?

Мълчаниие. Лефтеров задава същия въпрос на класа, но и от него  не получава отговор. Тогава взема тебешира и в няколко реда на черната дъска показва как става това.

Учителят се ядосва, че е пропуснал да постави въпроса за практическото приложение на формулите на Виет, а учениците се споглеждат - този човек наистина ли спеше или се преструваше?

Пътьом към автогарата по настояване на Лефтеров се отбиваме на пазара. Тази му слабост е известна и не ме учудва. Няма селище с пазар, в което Лефтеров да е бил и да не го е посетил. „Пазарите са място, където се усеща духа на един град” – твърди той. Още на влизане виждам отрупана маса с ябълки, харесват ми и си избирам десетина бройки. Ще зарадвам децата с подарък, мисля си, няма да се върна вкъщи с празни ръце. Лефтеров търпеливо ме изчаква, после ме дръпва настрани и ме въвежда в тънкостите на пазаруването:

– Ти, какво! – спираш на първия щанд и хайде, тегли! Не се прави така. Ще обиколиш пазара, ще огледаш къде какво има. Ще видиш цените, ще прецениш качеството, ще намериш някой кусур на стоката. Ще поговориш с продавачите. Ако не са поставили табелка това означава, че са склонни на отстъпка от цената. Чак тогава ще избереш и ще купиш!

 

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила 

на Закона за авторското право и сродните му права