1981 година, в САЩ за
президент е избран Р. Рейгън. 1985, в СССР на власт идва М. Горбачов. През 1989
г. Източна Европа е разтърсена от нежни и не толкова /Румъния/ революции, които
завършват с крах на социалистическия лагер. Падат Берлинската стена и Желязната
завеса, приключва Студената война. Победителите са известни. 1991 г. е
ознаменувана със закриването на Варшавският договор и СИВ и окончателният
разпад на СССР.
В контекста на тези
значими за целия свят събития след 1989 година в България очакванията са големи.
За дефицитите от лични права и свободна инициатива вината е на тоталитарната
държава – твърдят апологетите на новия световен ред. Махнете плановото стопанство и командния стил
на управление. Елиминирайте държавата и оставете да функционират механизмите на
пазарната икономика. Вземете съдбата в собствените си ръце.
И се започна.
Регистрират се огромен
брой фирми, повечето с предмет на дейност експорт/импорт и „…всичко позволено
от закона”. Едва ли не всички българи станаха търговци. Тук-таме се мъдри и по някоя фирмичка с амбиции за дребно производство
или преработка на суровини. Но вместо да се превърне в Швейцария на Балканите,
както се заричахме, държавата България затвърди балканският си имидж – тя се
разкъсва от бандитска приватизация, безработица, финансови фараони, фирмени и банкови
фалити, невиждана инфлация, рекет, масово обедняване, борчески стрелби и
убийствата посред бял ден. Е, за сметка
на това се сдобиваме с първите реститути, рентиери и кредитни милионери.
Призивите и действията за колкото се може по-малко държава продължават. През
ноември 1999 г. площад „Св. Александър Невски” кънти от възгласи „Ю-ЕС-ЕЙ, Ю-ЕС-ЕЙ…”,
аплодирайки американсккия президент Б. Клинтън.
След като
приватизацията на държавата е на привършване и спестовните сметки на народа са
опразнени левът е деноминиран – 1000:1. Мутрите обличат костюми и стават
бизнесмени. Частните охранители стават застрахователи, силовите структури се
реформират и започват да пазят грабителите,
чието богатство се измерва в зелено. Междувременно
на държавно равнище сме спрели няколко ядрени реактора и сме обещали да не
строим нови енергийни мощности. Намалили сме офицерите и войниците, разглобили сме ракетите, приземили сме самолетите, претопили
сме танковете и сме оставили калашниците
да ръждясват на пирамидите. Но сме се сдобили с няколко американски и на НАТО военни
бази. Обезсилили сме морския и речния си флот, железопътния и въздушния транспорт.
Законодателството ни е синхронизирано с европейското. Брюксел наблюдава, контролира
и ръководи процесите в България, понякога и с директиви като тази за допустимите
кривини на краставиците. Ролята на държавата е сведена почти до церемониална, от
суверенитета ѝ е останало малко. Младите вече са се разпилели по света да търсят по-добър живот. Селата са обиталища
със затихващи функции, пътищата към тях са буренясали, градовете са опразнени до прага на
своя минимум. Управниците оптимизират броя на детските градини, училищата, здравните
заведения и маршрутите на автобусните линии. Демографската катастрофа се вижда
на всяка крачка, но за овладяването ѝ не се прави нищо. Настъпва златното време
на интернет и социалните мрежи, на безсмисления брой телевизии, радиа и
университети, на чалгата и неграмотността,
на конформистите и популистите, на готованковците, крадците и измамниците.
Съдебната система се затлачва, правдата се превръща в понятие от литературата и киното, неприсъщо на живия живот. Истината за случващото се с България и с българите се
префасонира от услужливите медии с разнопосочни
тълкувания, докато се удави в порой от празнодумство и добие удобна за политико-икономическия
елит форма.
От Георги Атанасов
/1990 г./ до Бойко Борисов /2021 г./ ни управляват 20-на правителства. Изреждат се адвокати, професори, царе, партийни лидери, генерали и пожарникари. България
става член на НАТО и Европейския съюз. Въпреки това нито един от тези "спасители" на нацията не съумя да спре най-бандитския грабеж в дълголетната ни история.
Когато по опустошената и разплакана като след хунски набег земя не остана почти нищо за
крадене съвременните апаши изобретиха способи за присвояване на европейски пари.
През всичкото това време демократично избраните на честни избори политици обясняваха на гласоподавателите колко лош стопанин
е държавата.
Атаките срещу институцията
българска държава се водят от 1989 г. словесно и практически, отвътре и отвън,
с всички средства и на всички нива, с пълно отрицание на близкото минало и подпомагани
финансово и методически от новият голям брат. Първо се закриват централните и
териториалните административни, обществени и политически структури в държавата,
функциониращи до 1989 г. След това се назначават нови областни началници,
кметове и временни общински управи. Промишлените предприятия се оглавяват от верни
на правителството кадри. На входа и изхода на предприятието се разпореждат точните
за всеки конкретен случай хора. С общи
усилия цели комплекси, заводи и фабрики се източват, водят се съзнателно до
фалит и се присвояват за по един долар. Частната собственост е издигната в
култ и се счита за извор на богатство и непрекъснат просперитет. А държавата е лош, лош, много лош
стопанин.
В АПК-та /аграрно
промишлени комплекси/ и ТКЗС-та /трудово кооперативни земеделски стопанства/ вместо
управителните съвети, контролирани от държавата, сега се разпореждат ликвидационни
съвети, чиято задача е... да ги ликвидира. На правоимащите кооператори и техните
наследници се разпределят имуществени дялове в купюри и натура. Резултатът е
порутени стопански постройки, унищожено животинско поголовие,
разграбена селско-стопанска техника и оборудване. По закон окрупнената земеделската
земя се разпокъсва с връщането ѝ на собствениците в реални граници, което изключва
прилагането на модерно земеделие. Така хората са принудени да я продадат на безценица или да
я дадат под аренда /срещу няколко бутилки олио на декар годишно/ поради невъзможност
да я стопанисват ефективно или изгубена с времето традиция. След което набързо се оформя ново съсловие богаташи
със стотици хиляди декари закупена и още няколко пъти по толкова арендувана
земеделска земя. Иначе казано тези светкавично пръкнали се чифликчии си
направиха по едно частно ТКЗС с размерите и възможностите на някогашните АПК. Ето как не само стигнахме, но дори надминахме американците!
Светът и Европа постоянно
са подложени на изпитания, така е и в началото на 21 век. Като част от
глобалния свят България не прави изключение. При настъпване на някаква финансова,
здравна, мигрантска или каквато и да е криза, земетресение, пожар, наводнение
или друго бедствие се сещаме, че живеем в държавата България. Може да сме
българи, турци, цигани, арменци, евреи… - оглеждаме се и търсим помощ. Кой ще ни помогне? Може да
сме млади или на почетна възраст. Може да сме си заслужили пенсията, да
получаваме социална такава или да разчитаме на помощи. Може да сме плащали данъци и осигуровки, а може
да сме се изхитрили да не го правим. Може да сме проклинали калпавия шанс да се
родим точно в България и да сме се заричали да търсим щастието си другаде. Може
да сме обикновени работници и служители. Може да сме ръководители или
собственици на малко или голямо предприятие. Може да сме промишлена или
търговска фирма, може да си изкарваме хляба в туристическия бранш или в селското
стопанство. Може да работим в болница или да притежаваме ресторант. Може…
Да вземем ковид кризата. Всички се надяваме, искаме, настояване, протестираме, стачкуваме: „Държавата да ни помогне! Компенсирайте ни загубите. Дайте ни грантове. Отпуснете ни безлихвени кредити. Включете ни в програми за подпомагане. Опростете ни данъците. Платете на работниците ни…”
Държавата
да ни спаси! Държавата, за която всички твърдяхме,
че е лош стопанин и си пожелахме да не се меси в живота ни. Държавата, която с такова настървение разграждахме и ограбвахме.
Колко и кога да я има или да я няма?
Клетата България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар