Тримата братя и киселата ябълка

 Приказка за възрастни

Старец и старица купили къща в края на селото. Заживели в нея със сина си, снахата  и трите си внучета. Докато били малки майка им вечер ги приспивала с приказката за тримата братя и златната ябълка. Но нямали дърво, което да ражда златни ябълки и затова дворът им не бил място, където да извършват юначни подвизи. Като поотраснали момчетата започнали да питат: „Защо всяка година се раждала само по една ябълка? Ние защо нямаме дърво, от което да берем ябълки? Ако имаме само една  ябълка как ще я разделим?”

Слушала ги баба им, слушала и рекла:

– Ще кажа на баща ви да засее на нивата три ябълки. За всеки по една. Ако се грижите добре за тях може да народят  златни ябълки…

– Не, бабо!  – сопнал ѝ се дядото. – Една ябълка за тримата трябва да засее баща им! Ама в двора, пред къщата! Да е пред очите им всяка сутрин. И да делят грижите за дървото и неговите  плодове справедливо!

Баща им посял една ябълка и заклел синовете си да не я оставят без надзор нито ден. Израсло голямо дърво, отрупвало се с цвят всяка година и раждало много сладки и сочни ябълки.

Минали години. Момчетата станали мъже и тръгнали по света да си дирят късмета. Оженили се, народили деца. Замогнали се, но като всички хора и те искали още по-добър живот за себе си и своите наследници. Ябълката останала на село, на грижите на техните родители.

Случило се така, че тогава задухал друг вятър и пред братята се изпречили непознати препятствия.  Единият го съкратили от работа, другият се принудил да се върне от чужбина.  На третия не му се наложило да се преустройва кой знае колко, той се отдал на познато занимание, което и в смутните години на прохождащия преход  му носело добри доходи. Вървейки по своя път братята трябвало да се справят с множество предизвикателства. Това ги направило по-твърди и решителни. Пред взора им се открили нови възможности и мечтите им пораснали. Решили да се съюзят. Били единодушни къде е най-подходящото място да кроят планове за бъдещето.  

Върнали се тримата в бащината къща, седнали под тяхната ябълка и цял ден умували как да продължат живота си. На другия ден отишли в града и купили черно дипломатическо куфарче. В първото попаднало пред очите им ателие поръчали художникът да нарисува на капака му златна ябълка. Събрали всичките си спестявания в куфарчето и  регистрирали фирма „Трите бора”.

Започнали с отглеждане на животни. Родени и израсли на село тази работа им била позната. Със спечелените пари  захванали търговия. Обикаляли по села и градове,  изкупували добитък от частни стопани и кооперативи в ликвидация. Препродавали го на месопреработватели и износители. Бизнесът им потръгнал. Установили контакти с едри предприемачи, спечелили доверие и привилегията да работят с концесионни кредити. За няколко месеца авоарите на фирмата им се увеличили няколкократно. В среда, където лъжата и измамата били  ежедневие куфарчето с нарисувана златна ябълка се превърнало в символ. Тримата се редували да го носят,   съхраняват и пазят. Платежоспособни и коректни, където и да се появят,  предизвиквали възхита: „Виж, виж! Трите бора идат!”. Не липсвали и завистници. За да намалят риска, когато говорят за  пълното с пачки пари и важни документи куфарче, братята използвали кодиран език: „У кого е ябълката?”,  „Донеси ябълката?”, „Плати с ябълката”.

– Каква е тази ябълка? – попитал веднъж техен близък.

– Златна! – отговорили те. – Не си ли чувал за тримата братя и златната ябълка.

– А-а-а, за нея ли? И намерихте ли я?

– Засега намерихме плодното дърво! На ябълката ѝ трябва време, за да узрее. Но за да я притежаваме ще трябва да я опазим.  От халата…

Фирмата разширила дейността си. Сключили изгодни  договори за изкупуване на зърно. Доведени до фалит  автомобилни предприятия ги благославяли като спасители, когато наемали камиони за превоз на животни  и зърновози за по няколко седмици. Сделките със зърно изстреляли фирма „Трите бора” в нова бизнес орбита. Размахът,  мащабите на дейността и съдружието на тримата братя впечатлявали.

Колкото пò натежавало куфарчето толкова по-силно  ставало желанието на братята да го носят. Суетата им надигнала глава, рогата ѝ взели да се показват на гладката повърхност на разбирателството. Когато е в ръцете му всеки от тях се чувствал по-уверен, по-силен, по-значим в собствените си и в чуждите очи.

Когато печалбата е добра и парите достатъчни да задоволят и най-малките капризи  всички били доволни. Никой не отдавал значение на неотчетени незначителни или  ненавреме възстановени суми.  Никой не обърнал внимание  при кого това се е случило за пръв път и не се питал дали е станало неволно или преднамерено. За да не бъде обвинен в дребнавост всеки си мълчал гузно и не смеел да си признае, че и той го е правил.

Колкото и красива да е една роза тя има бодли. Свършили продължилите блажено дълго успешни дни. Настъпил  период, в който разходите на „Трите бора” трайно надвишавали приходите. Съдружниците поискали да знаят от къде идва и къде отива всеки лев. Съпругите изведнъж се сетили, че продължителните отсъствия на мъжете им ги натоварват извънмерно, че животът им е  прост и  безинтересен, че децата им растат почти без бащи, че това води до пропуски във възпитанието и ще повлияе на развитието им.

Било първата от неизбежните кризи, с които всеки бизнес се сблъсква. В наглед стабилните взаимоотношения се появили леки пукнатини,  в тях плъзнала ръждата на недоверието и отчуждението. Все по-остро изпъквал въпроса как да продължат. Всеки от тях е чувал, че изходът е да се вземат в ръце и с общи усилия да преодолеят затрудненията. И всеки от нас знае, че при българите това не работи. Особено ако са близки, от една кръв, да не говорим, ако са братя. Тази приказка не прави изключение - всеки от братята считал себе си за прав, затворил се в черупката си и упорито търсил вината в другите.

Разбрал старият им баща докъде са я докарали синовете му и ги повикал. Те пристигнали с лъскавите си коли, той ги пратил направо под ябълката. Бил топъл есенен ден. Седнали братята на сянка, мислили, мислили… В куфарчето с нарисувана златна ябълка било събрано цялото им богатство. Най-после решили да го разделят.

– Как, справедливо или по братски? – попитал баща им.

Към тях се приближила майка им, откъснала три ябълки и дала на всеки по една.

– Яжте! – рекла им и побързала да се прибере в вкъщи, да не види никой сълзите в очите ѝ.

Ябълките били кисели и стипчиви като недозрели джанки.

Тримата братя си тръгнали, всеки в ръцете си с по една нахапана кисела ябълка. От този ден заживели като в поговорката – всяка коза за свой крак. Наскоро след това родителите им починали. Бащината им къща се килнала на една страна и се срутила. Ябълката в двора залиняла, листата ѝ изпадали, клоните изсъхнали и се изпочупили.

За тримата братя и тяхната история останал да напомня единствено излъсканият от ветровете ствол на ябълката, с надупчена от дървояди сърцевина.

Димитър Колев

Всички права запазени © Димитър Колев 2024

Ако разказът Ви е харесал споделете го чрез бутоните по-долу.