Миниатюри

За богатите и бедстващите

Живеем, мислим, реагираме... 

            Но на личностно ниво и за собственото си оцеляване, което не променя съществено нито нас, нито префинената господстваща система. При днешната демокрация създателите на блага получават малко над необходимото, за да поддържат собствените си и на своите семейства жизнени функции, гарнирани  с формални права и свободи, периодични кризи, ипотеки на жилища, кредити за автомобили и други иманентно присъщи на цивилизования свят достижения. Лъвската част от земните блага, както винаги е било, отива при богатите, които са станали заможни законно, подмолно или по наследство и обикновено леят пот  когато демонстрират благоденствието си. Системата непрекъснато генерира неравенства. Бедните стават все по-бедни и все повече, а богатите все по-богати и  все по-малко.

            Слушам, гледам и се удивлявам...

            Основателно или не, колкото повече са притежанията толкова по-високо е  самочувствието, докато съотношението му с интелекта, възпитанието и културата  преимуществено е обратно пропорционално.

            Наблюдавам, анализирам, търся тенденции, но намирам въпроси... 

            Организира се благотворителна акция за болни деца. Една българска старица с 40 години трудов стаж и треперещи ръце дарява от току-що изплатената ѝ пенсия една от десетте двайсетолевки. Новоизлюпен политик или бизнесмен /между тях май няма разлика?/ с протекции и месечен доход, който се изписва с шестцифрено число, дава 1000 лв. Всички, в т. ч. медии, го въздигат до небесата. За старицата с Паркинсон - от никого нито дума! Въпреки, че е  дарила 10 пъти повече, лишавайки се от жизнено важна за нея сума. А от хвалебствията политикът/бизнесмен изпада в умиление и финансира строителството на параклис, вероятно като индулгенция за откупуване на  съвест. 

            Не се ли натрапва извода, че като окрадоха де що имаше за крадене управниците ни сега се вторачиха в джобовете ни с намерение да измъкнат от тях колкото се може повече и после да /си/го разпределят? Като добрия цар от приказките, който сипе благодетелно жълтици по главите на оголяла тълпа, която го приветства и която същият този цар е довел до просия с данъци. 

            Колко и какъв морал има в действията ни? Знаем ли какво да правим със себе си? Знаем ли какво правим с България? Отнеха ли ни разума и обсебиха ли ни парите? Накъде вървим?

За поробителите и потребителите

Търговците измислят какво ли не примамки, за да привлекат купувачи. Хората започват  да купуват изгодно стоки предимно на промоция. Ефектът от тези действия се вижда в края на всеки отчетен период - търговците отчитат все по-големи печалби, а клиентите - все по-празна потребителска кошница. Поразровил този нелогизъм един местен вестник и излязъл с голямо заглавие на първа страница: „Половината търговци в нашия град са измамници.“ Следва гневна реакция на търговската гилдия с искане за опровержение. След няколко дни, пак на първа страница, с още по-големи букви вестникът излиза с опровержение: „Половината търговци в нашия град не са измамници“.

За независимостта на медиите

По новините на една несъществуваща телевизия: „Във връзка с извършения обир на банков клон, за който ние първи съобщихме, прокуратурата не образува досъдебно производство срещу известен извършител“.

За планетата на прашинките

Не съм съвършен.

Та кой ли би могъл да се похвали с такава характеристика ?

Ако имаше бог, любител на пороците,  досега отдавна да ме е причислил към свитата си.

Аз съм едно от милиардите същества с фантастичния шанс да се родя и да умра на Земята - тази прекрасна планета, по която ние, самонареклите се човеци, блуждаем като прашинки, търсейки своето място под слънцето.

Но аз съм жив, макар прашинка! Живея и се радвам на изгревите и залезите, възхищавам се на луната и се удивлявам от загадъчната яркост и недостижимост на звездите.

И понеже все още обитавам и се радвам на красотите на земния рай суетно си мисля, че щом съм жив значи съм нужен някому или за нещо и този неопознаваем свят все още не може без мен.

За двете Швейцарии

В Европа има две Швейцарии - една позната, известна, реална. Втората е българската Швейцария, по български бленувана и неосъществена. В първата има демокрация, във втората - демоКРАДЦИя.

За уроците на историята

Когато историята се повтаря, макар вариативно, означава, че не сме помръднали много в развитието си. И ще сме принудени да правим едно и също поколения наред, докато го направим толкова добре, че да не се налага да го повтаряме.

Lost Generation?

Като Lost Generation /Изгубено поколение/ определя връстниците си Хемингуей по време и след Първата световна война в романа си "Слънце изгрява".

            

            Изгубено, неосъществено, непригодно, виновно, загубено, пожертвано, пропаднало, заблудено, изкупително...? Какво е това българско поколение, което с такова настървение ликвидира съграденото от неговите бащи и майки и от самото него в края на 20-ти век? Как, кой и защо зачена и роди този мазохизъм, който води до самоунищожение!?

Експроприации

След девети септември 1944 година държавата ограби богатите, за да даде на бедните. След десети ноември 1989 година държавата ограби народа, за да създаде шепа богаташи.

             

ВНИМАНИЕ! ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ!

            Спирам колата до трафопоста пред блока и погледа ми фиксира надпис: "ВНИМАНИЕ! ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ. ОПАСНО ЗА ЖИВОТА".

            Вярно е, съгласен съм.

            Под ярко жълтата табела чета: "ТРАФОПОСТ ГЛОГ".

            "И това е вярно - продължавам диалога със себе си. – Усещам го като ГЛОГ-ов трън в петата си всеки месец, когато плащам тока".

            Но написаното по-нататък е съвсем неочаквано защото и през ум не ми е минавало, че ЕНЕРГО-ПРО ще направи такова самопризнание: "Електроразпределение Север АД"!

ВНИМАНИЕ!, всичко това води до ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ и е ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

В резюме, но в обратен ред, се получава следната неоспорима картинка: Елекроразпределение Север е АД за всички, които ползват услугите му; сполучливо са избрали да нарекат трафопоста си ГЛОГ, тъй като ежегодно сътворява поне 12 остри шипа за пети.

За ракията и бурето

Домашно произведената ракия отлежава в дъбови бурета, за да добие характерен  вкус, цвят и мирис. Лицензираните производители елиминират този процес като слагат бурето в ракията...  във вид на трески, които за благозвучност наричат чипс.

За годините и чорапите

Уж нищо не се е променило, но ме измъчва  някаква необяснима тревожност. Едва днес си дадох сметка, че се дължи на двуумението да се радвам или да тъжа, че сутрин , докато си обуя чорапите се задъхвам.

Етимология

ПАРЛАМЕНТ е съставна дума. Състои се от френското парле - ГОВОРЯ и българското менте - ЛЪЖИ. Менте пък произлиза от собственото име на депутата-хамелеон Данчо Ментата, който в демократична България натрупа стаж за пенсия като народен представител.

Знак за уважение

Днес, в условията на пандемия от Ковид 19, най-добрият начин да покажеш, че те е грижа за някого е да го избягваш.

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.