Пенсионираният офицер Лисичков изчаква чистачката да се заеме с мозаечния под, а той се приближава до току-що избърсаното стъкло. Позицията за наблюдение е избрана след внимателна рекогносцировка и ползвана вече няколко години.
През прозореца на втория
етаж на университета пъстрото множество долу се вижда като на длан. Повечето от
младите момчета и момичета са дошли с родителите си, някои са с братята и сестрите
си, има дори с бабите и дядовците си. Събрани са на групички, забелязват се и
самотно стоящи. В част от чакащите лъха самочувствие, говорят на висок тон, други
се стремят да скрият притеснението си, трети нервно сноват напред-назад и се
оглеждат, като че ли им се иска да избягат, колкото се може по-далеч. От
позицията на наблюдател за военния стратег Лисичков, макар вече от резерва, интерес
представлява категорията на неуверените. Той поглежда часовника си.
Съвсем скоро кандидат
студентите ще влязат в сградата. Отвън ще останат техните близки. Въпросът е
колко от това гъмжило са научили и са решили да се възползват от услугите му. Това
Лисичков ще разбере чак довечера, когато работната му смяна изтече. Ще влезе във
входа на жилищния блок, ще отвори пощенската си кутия, ще вземе пуснатите пликове
и ще се прибере в къщи. Там, на спокойствие ще види от кого са и ще впише
имената им в тефтерчето си. За днешния ден и за днешния изпит. А докато свърши изпитната
кампания предстоят още много такива дни. След всеки изпит списъкът му с имена ще
набъбва, а пликовете, колкото и изкушаващо да е, е останат неразпечатани и прибрани на сигурно
място.
Изглежда долу отвориха
вратите, защото тълпата се уплътни и се насочи към входа. След малко кандидат
студентите нахлуха в предверието и се заизкачваха по стълбищата. Залите ги погълнаха,
в коридорите останаха само квесторите. Хората отвън се отдръпнаха от входа, но останаха да чакат, търсейки прохлада в сенките
наоколо.
Нямаше какво повече да се
види от наблюдателния пункт до прозореца. От тук насетне Лисичков ще следи кога
учебния отдел ще обяви класирането. Това е събитието, което ще очаква. Като шеф
на охраната той има достъп в сградата по всяко време на денонощието. Ще се
възползва от тази си привилегия, когато всички служители са извън университета.
Така ще направи необходимите отметки в тефтерчето си безопасно, далеч от
любопитни погледи и без да предизвиква ничие съмнение. Ще сложи знак срещу
имената на класиралите се. Ще направи това с класиралите се по всички
специалности. Когато приключи ще има два списъка с имена - на приетите и на
неприетите. Чак тогава ще може да се заеме с пликовете. И тях ще сортира в две
купчини по същите признаци – на приетите и на неприетите.
Да се каже, че ползвания
от Лисичков метод е изобретен от него няма да е съвсем точно. Всичко стана
съвсем случайно. Докато чакат дъщеря им да попълни документите си за
кандидатстване познати на Лисичков от селото на жена му го видели да излиза от
кабинета на ректора на университета. На приемните изпити дъщеря им, която била
от най-добрите ученички във випуска си, получила две тройки. Този резултат бил окачествен
в селото като пълен провал. В семейството взаимоотношенията се усложнили –
момичето се заключва в стаята си и не иска да вижда никого, майката плаче пред
вратата и се моли дъщеря ѝ да не посегне на себе си. Бащата се чуди накъде да
хваща и изведнъж се сеща. Слага няколко банкноти в плик, пали голфа и пристига
на паркинга пред дома на Лисичков. Причаква го да се върне от работа, кани го
да седне в колата и обяснява в каква беда е семейството му. „Помагай, в теб ми е
надеждата…” Лисичков не поема наникъде, колебае се – не обещава, но и не
отказва категорично. „Ще видим, ще видим …” – мънка, колкото да не мълчи, без
никаква идея какво да предприеме. При ректора него ден беше на рутинно
съвещание и съвсем не са близки, с каквото впечатление е останал неговия
познат. В университета е отскоро, няма толкова доверен човек, на когото да се
опре. Но бащата на момичето не знае това, търси причината за нерешителността на
Лисичков в съвсем друга посока и тика синкав плик в ръцете му: „Остави, още
нищо не съм направил…”
Лисичков се прибира в
къщи, не споделя нищо със жена си, но срещата в колата продължава да занимава
ума му. Изпитва угризение, че не покани човека в дома си и не взе името на девойчето.
На другата сутрин намира в пощенската си кутия синкавия плик, който вечерта
отказа да вземе. На него са написани трите имена на момичето, а вътре има пари.
Лисичков се оглежда, пъха плика в джоба си. Сеща се за него след време, когато прибирайки
се от работа пред тях го пресрещат момичето и неговите родители. Очаква упреци,
а те му се усмихват и се надпреварват да му благодарят. „Направих, каквото
можах…” – бил краткия му коментар, след като се отърсва от изненадата. Не беше
си помръднал и пръста, както се казва. Всичко става от самосебе си, с малко
късмет и за двамата. Оказва се, че добрите оценки в дипломата са били достатъчни
момичето да набере необходимия бал и да бъде прието. А признателните на Лисичков
познати не спират да превъзнасят заслугите му. „Готов съм да помогна на всеки,
който има нужда.” – произнася без умисъл, почувствал се поласкан. Осъзнава значението
на казаното веднага след това, но думите вече били хвърлени.
Как тази фраза е била
възприета от неговите познати, как е достигнала до ушите на десетки други хора за
Лисичков си остава загадка. Достатъчно му е да знае, че все повече са тези,
които са я чували. Това си личи по увеличаващият се брой пликове в пощенската му
кутия. По тях той прави своите списъци и това е единственото му усилие в тази посока
през целия сезон на изпитната кампания. Не прави нищо друго, абсолютно нищо,
освен да чака!
Когато сезонът приключи
Лисичков се заема с най-приятната, финална част. Вади скритите в надстройката
на гардероба пликове и разтваря тефтерчето. На всеки плик пише име.
Ако кандидат студента е
в списъка на приетите Лисичков изпразва плика и прибира парите в кутията за тоалетни
принадлежности, подарена му при пенсионирането. Удивително е, че по неизвестна
нему формула, сумите всяка следваща година стават по-големи, а във всеки плик има
една и съща сума.
Ако кандидатът е от
неприетите Лисичков ще върне плика непокътнат, както е бил оставен в пощенската
му кутия с извинението, че не е могъл да направи нищо повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар