Имаме величествени масиви
с извисени до облаците върхове, низини и равнини с четири сезонна красота,
която приемаме за даденост и почти не забелязваме. Имаме природни богатства,
които подаряваме на чужди компании. Имаме
интелект, който пренебрегваме. Имаме големи площи с гори, които превръщаме в
оплешивели калища. Имаме стотици реки, езера, язовири и минералните извори, а плащаме
за вода сякаш живеем в пустиня. Имаме
земя, която може да изхрани всички балканци, а ядем боб от аржентинските
пампаси и месо от резерва на НАТО. Членуваме в богатия европейския съюз, а една
трета от нас живеят под прага на бедността. Имаме Дунав и Черно море, а нямаме ни
един пътнически кораб. Имаме ръждиви железопътни линии с влакове, връстници на
Ориент експрес. Имаме летища, които продаваме за пробити долари. Имаме пътища, които
ремонтираме след ремонт. Имаме курорти, които бетонираме и ходим на почивка у
съседите. Имаме селища, които превърнахме в руини. Имаме промишленост и селско
стопанство, които ликвидирахме. Имаме армия, в която никой не иска да служи.
Имаме лекари, но нямаме здравеопазване. Имаме старци, които са по-образовани от
внуците си. Имаме електорат, благодарение на който благоденстват кукловоди, продажни
политици, първенюта милионери и корумпирани администратори.
Иначе сме глобалисти, затънали
до гуша в блатото на свободния пазар, които гризат вносен плод-зеленчук и хвърлят
отпадъка през терасата. От него напролет
пониква стрък и се отрупва с плод, но за нас това чудо си остава незабележимо.
Ние си лежим пред телевизора, проклинаме
миналото, възмущаваме се от настоящето и
се ужасяваме от бъдещето. Когато ни омръзне от всичко това емигрираме с първия
самолет в уредения запад. През това време нашенските остап бендеровци затвърждават
старата максима, че не от работа се забогатява, а от умението да превръщаш чуждите притежания в свои. През същото време един холандец си прави
отопляема оранжерия на отдавна отвоювана от морето земя. Донася от стотина километри
бала слама, накисва я с хранителен
разтвор, бодва в нея една семка, контролира целия процес с компютъра си и
накрая набира две щайги домати. През същото време ние се самозалъгваме с мита
за българското трудолюбие и се чудим защо българите, където и да са по света,
не искат да се върнат. А носталгията изгаря душите им. Вечерта ще се утешават с
българска ракия в шише от уиски и ще замезват с кисело зеле, втасало в
пластмасов бидон с канелка, вместо в дъбово каче с дрянов чеп. И те и ние ще се
чудим защо България си е все същата - с
по български фалшива демокрация в лъскава западна опаковка - нещо като кренвирш
без месо в неядлива обвивка.
Защо сме такива?
Едно
възможно обяснение е, че България е без национална доктрина. Няма две
последователни поколения, които да преследват една и съща цел. Историята ни през
последните 140 години може да се събере в няколко изречения:
След 1878
година дедите ни стават предприемачи, ликвидират последствията от чуждото
владичество и строят капитализъм. След 1944 година бащите се превръщат в класа
на работниците и селяните, ликвидират последствията от капитализма и строят
социализъм. След 1989 година синове и внуци реставрират капитализма, ликвидират
последствията от социализма и строят …капитализъм.
Защо сме такива?
Защото сме българи.
Димитър Колев
Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Няма коментари:
Публикуване на коментар