Един, една, едно...

     

„Какво му трябва на човек?” - Пита един древен грък и отговаря: „Едно парче хляб и шепа маслини.”

Аз съм Един.

Началото ми е един октомврийски ден. Станало е благодарение на един мъж и една жена, както при всеки друг. Както си растях, облещил удивено очи в  заобикалящия ме свят, една сутрин осъзнах тази жена и този мъж като мои родители. Това си беше лично откритие, което съществено и завинаги ги отличи от другите мъже и жени.

Детството ми е в едно селце под крилото на един ревниво сдържащ чувствата си баща и топлата ръка на една обичлива майка. В един горещ августовски следобед на шестата година от съществуването ми мама изчезна. Цяла една седмица след това тате бърса мокрите ми бузи с опакото на дланта си и ми обяснява, че мама я няма, защото ще си имам едно малко братче. То се появи като бял вързоп, здраво омотан с една червена връв, която наричаха поясок.

По-късно, по една случайност, неволно станах свидетел на разговор, от който разбрах, че баща ми и майка ми горещо желаели да си имат една дъщеря. Но съдбата отреди друго и през един априлски ден щъркелите от гьола до старата ни къща ощастливиха родителите ми с още едно момче. Докато те се трудеха и с това се надяваха да осигурят един по-добър от техния живот на децата си за мен се грижеха една винаги облечена в черно баба и един дядо със саморъчно измайсторен бастун.

В училище едни отдадени на професията си хора ме научиха, че за това, което ме чака в бъдеще колкото и добре да усвоиш чуждото познание от книгите не стига; че отвъд пределите на малкото селце съществува един голям и сложно устроен свят, в който личните постиженията струват много усилия и малките радости в живота са безценни.

Аз съм Един.

Имам една съпруга, с която поделям тъмното и светлото на дните си. Родиха ни се един син и една дъщеря, които неусетно бързо за нас, поеха по собствените си житейски пътища. Често ни гостуват с един внук и една внучка. Посрещаме ги в едно жилище, в което за всеки има по глътка вода, парче хляб, едно легло и една завивка.

Аз съм Един.

Имам един автомобил. Понякога излизам сред природата, за да се порадвам на чудесата ѝ. Понякога почивам на море или планина, понякога пътувам, за да видя други страни и народи.

Сутрин се мия с водата от един кран, ползвам един сапун, една паста и една четка за зъби. Имам ежедневните закуска, обяд и вечеря. Наблюдавам света през един телевизор. Търся истината за себе си и другите в словата на мъдреци, живели преди мен. Понякога спя като младенец, понякога не мигвам цяла нощ. Изтъкан съм от достойнства и недостатъци, от противоречия и съмнения.

Аз съм Един.

Нямам гараж със скъпи возила, нямам луксозни имоти на екзотични места, парите ми са нищожна частица от един милион, нямам лъскава яхта, собствен остров, самолет или вертолет. Моите притежания преимуществено се измерват с простичкото  число едно. И това ми е напълно достатъчно.

Затова съм Един.

Всичко друго е вятър.

Димитър Колев

Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила 

на Закона за авторското право и сродните му права.