Внукът ми завърши първи клас и ми дойде на гости.
– Дядо, да излезем!
– Рано е. На площадката няма деца, още спят.
– Нищо, ще играем двамата.
Излизаме.
Играем първо
с топката, после с федербала. Много си приличаме с еднакво несръчните
си действия и в двете игри. На внука все още не му достигат умения, аз пък съм ги губил прогресивно в обратното броене някъде след 40-те.
Ако притежава усет и пренебрегне повече от 60 годишната ни разлика страничен
наблюдател може да реши, че двамата сме на еднаква възраст.
Димитър Колев
Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Няма коментари:
Публикуване на коментар