– Дай две бири, половин кило от този салам, 4 вафли и ...
- изброява и сочи с едната си ръка мъжът пред мен, а с другата размахва
резедава банкнота с образа на Пенчо Славейков под носа на магазинерката.
– И ти ли бе! Стига с тия 50 лева! Теб, дето не съм те
виждал с повече от 5 лева днес плащаш с 50? Нямам да ти върна... Цяла седмица
стана вече! Чет нямате! Касата ми се напълни само с педесетолевки! Иди някъде
да ги развалиш!
Днес е 3 ноември 2019 година. България. Балотаж, една
седмица след изборите за кметове и общински съветници. Стоя си кротко на
опашката в кварталния магазин и слушам укорите на продавачката. Стискам в
запотената си длан 10-те лева, чудодейно непохарчени няколко дни преди Свети
Седми - на седмо число всеки месец изплащат пенсиите. Ненадейно, като онзи
Хамлет, ме връхлита едно двуумение и започвам да се терзая - какво да купя!?
Хляб или вино ?
Ако купя хляб ще съм сит, но ще ми се изплъзне
истината... Нали казват, че във виното била истината! Обаче, ако разбера
истината за тази триумфална вечер на днешните избори ще си легна гладен!
Човекът пред мен се отдръпва, продавачката въздъхва облекчено пред вида на
смачката ми десетолевка и ме гледа въпросително. Съвсем спонтанно и по
соломоновски казвам:
– Искаш да кажеш РОТМАНС - поправя ме тя.
– Да де, да... - смутолевям.
Вече съм навън и разпечатвам цигарите. Тази нощ ще се напуша едно хубаво... Мога и
без хляб. И вино не ми трябва!
Димитър Колев
Съдържанието в блога – текстове и фотографии – е под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.
Няма коментари:
Публикуване на коментар